A week up the Inside Passage on the ms Amsterdam — glaciers, rainforests, eagles and salmon, with cousin Mitko making us five.Седмица нагоре по Вътрешния проход на борда на ms Amsterdam — ледници, дъждовни гори, орли и сьомга, а с братовчеда Митко станахме петима.
The Inside Passage is the sheltered sea road threading between the islands of the Pacific Northwest — the route the gold-rush steamers took north, and the one cruise ships have followed ever since. Ours was Holland America's ms Amsterdam, sailing out of Seattle on a bright July afternoon with flags up and Mount Rainier watching us leave. For this journey the family had reinforcements: Maritza and Alex's cousin Mitko joined the crew.Вътрешният проход е закътаният морски път, който се провира между островите на тихоокеанския северозапад — маршрутът, по който параходите от златната треска поемали на север, и по който круизните кораби плават и до днес. Нашият беше ms Amsterdam на Holland America, отплавал от Сиатъл в един ярък юлски следобед — с вдигнати флагове и връх Рейниър, изпращащ ни отдалеч. За това пътуване семейството имаше подкрепление: братовчедът на Марица и Алекс — Митко — се присъедини към екипажа.
Alaska's capital has no road connecting it to the rest of the world — you arrive by sea or by air, or not at all. It greeted us the way it greets everyone: with rain, and with mountains wearing the clouds like scarves.Столицата на Аляска няма път, който да я свързва с останалия свят — пристигаш по море или по въздух, или изобщо не пристигаш. Посрещна ни както посреща всички: с дъжд и с планини, наметнали облаците като шалове.
Twenty kilometres of ice winding down from the Juneau Icefield to a lake it has been filling with its own meltwater for a century — the Mendenhall is the glacier you can walk up to from a city bus stop. The ice is blue for the same reason the sky is: everything else gets absorbed, and only the blue finds its way out. It moves about sixty centimetres a day, which is either very slow or, for a river of ice two hundred storeys deep in places, alarmingly fast.Двайсет километра лед, виещ се от ледното поле на Джуно към езеро, което той сам пълни със стопената си вода от един век насам — Менденхол е ледникът, до който се стига пеша от градска автобусна спирка. Ледът е син по същата причина, по която е синьо небето: всичко останало се поглъща и само синьото намира изход. Движи се с около шейсет сантиметра на ден — което е или много бавно, или, за ледена река, дълбока на места двеста етажа, тревожно бързо.
Up close, it creaks. Nobody warns you about that part.Отблизо той поскърцва. За тази част никой не те предупреждава.
The Mount Roberts Tramway hauls you 550 metres straight up from the cruise dock into the clouds, and when the clouds agree to part, the whole Gastineau Channel lays itself out below — the Amsterdam suddenly the size of a bath toy. We rode up for the view and stayed for lunch at the Timberline Bar & Grill, where the dining room hangs off the mountainside.Въжената линия Маунт Робъртс те изтегля 550 метра право нагоре от круизния кей в облаците — и когато облаците благоволят да се разтворят, целият канал Гастино се разстила отдолу, а „Амстердам" изведнъж става колкото играчка за вана. Качихме се за гледката, останахме за обяда в Timberline Bar & Grill, чиято зала виси от склона на планината.
The longest tidewater glacier in North America: 122 kilometres from its birthplace on Mount Logan to the sea, arriving as a face of blue ice ten storeys tall and ten kilometres wide. The ship cut its engines and we drifted in among the floes, everyone on deck in the drizzle, whispering like an audience before a curtain.Най-дългият лавинен ледник в Северна Америка: 122 километра от люлката си на връх Лоугън до морето, където пристига като стена от син лед, висока десет етажа и широка десет километра. Корабът спря двигателите и се понесохме сред ледените късове — всички на палубата в ръмежа, шепнещи като публика преди вдигане на завесата.
Hubbard is famous for calving — whole slabs of its face letting go and dropping into the bay. First you see the splash, white against the blue wall. Then, seconds later, the sound arrives across the water: a crack like artillery that the Tlingit called "white thunder." And yes — we got lucky, and saw it happen.Хъбард е прочут с отелването си — цели плочи от стената му се откъсват и рухват в залива. Първо виждаш плисъка, бял на фона на синята стена. После, секунди по-късно, звукът пристига през водата: трясък като артилерия, който тлингитите наричали „бял гръм". И да — извадихме късмет и го видяхме с очите си.
The ice that fell that morning first fell as snow around four centuries ago, give or take an empire.Ледът, който падна онази сутрин, е паднал за първи път като сняг преди около четири века — плюс-минус една империя.
Once the capital of Russian America — they called it "the Paris of the Pacific" — Sitka is where the flag changed in 1867, when Alaska was sold for two cents an acre. Today it is a fishing town on the edge of the Tongass, the largest national forest in the United States, and it gave us salmon, rainforest and eagles, in that order.Някога столица на Руска Америка — наричали я „Парижът на Тихия океан" — Ситка е мястото, където знамето се сменя през 1867 г., когато Аляска е продадена по два цента за акър. Днес е риболовно градче на ръба на Тонгас, най-голямата национална гора в САЩ — и ни поднесе сьомга, дъждовна гора и орли, точно в този ред.
The local museum doubles as a working salmon hatchery, and its star exhibit is a tank you can press your face against until the young salmon accept you as one of the school. Alex achieved full membership. We also learned that a salmon's ear bone — the otolith — grows rings like a tree, one a year, so a biologist can read a fish's whole life story from a bone the size of a grain of rice.Местният музей е едновременно и действащ развъдник за сьомга, а звездният му експонат е аквариум, в който можеш да притиснеш лице, докато младите сьомги те приемат в пасажа. Алекс получи пълноправно членство. Научихме и че ушната кост на сьомгата — отолитът — расте на пръстени като дърво, по един на година, и биологът може да прочете целия живот на рибата по костица с размер на оризово зърно.
The sign over the main street says it plainly: "Welcome to Alaska's 1st City — the Salmon Capital of the World." Ketchikan stands on stilts over its own creek, it rains here 230 days a year — and for us, naturally, the sun shone all day.Табелата над главната улица го казва направо: „Добре дошли в първия град на Аляска — световната столица на сьомгата." Кечикан стои на колове над собствения си поток, вали 230 дни в годината — а за нас, естествено, слънцето грея цял ден.
The last port was a change of country and of century: Victoria, British Columbia, where the Inner Harbour is ringed by hanging flower baskets, a castle of a hotel, and a Parliament that switches on three thousand light bulbs the moment the sun goes down.Последното пристанище беше смяна и на държавата, и на века: Виктория, Британска Колумбия, където Вътрешното пристанище е обрамчено от висящи кошници с цветя, хотел като замък и Парламент, който запалва три хиляди крушки в мига, в който слънцето залезе.
Full circle: the ship brought us back to where we began, and before the flight home there was one obligation left — the Space Needle, built for the 1962 World's Fair when the future still had fins and antennas, and still the best place to say goodbye to the Pacific Northwest from 184 metres up.Пълен кръг: корабът ни върна там, откъдето тръгнахме, а преди полета за дома оставаше едно задължение — Спейс Нийдъл, построена за Световното изложение през 1962 г., когато бъдещето още имало перки и антени, и все още най-доброто място да се сбогуваш със северозапада от 184 метра височина.
Five travelers, one flying saucer on a tripod. The elevator does the 184 metres in 41 seconds, which the kids rated "too short" — the first complaint of the whole trip that the adults agreed with.Петима пътешественици, една летяща чиния на триножник. Асансьорът изкачва 184-те метра за 41 секунди — което децата оцениха като „прекалено кратко": първото оплакване за цялото пътуване, с което възрастните се съгласиха.
Four ports, two glaciers, one eagle, uncountable salmon — and white thunder, heard once and remembered since.Четири пристанища, два ледника, един орел, неизброима сьомга — и бял гръм, чут веднъж и помнен оттогава.
Plamen · Albena · Maritza · Alex · Mitko · ms Amsterdam, Inside PassageПламен · Албена · Марица · Алекс · Митко · ms Amsterdam, Вътрешният проход